Live now, sleep later или историята на Цвети от нейното
Work and Travel USA лято
Бях ученичка, когато чух за първи път за студентските бригади от истории на приятели и познати и сякаш още тогава ми се стори примамлива идеята да се възползваш от възможността, която ти дават като студент, да посетиш US. Не се примирявах с мисълта, че единственият ми досег с Америка е чрез американските комедии, сериали, реклами, книги и прочие. О, да, бленувах да се запозная с Америка, не просто такава, каквато я познаваме от филмите, а в оригинален вариант! И така след известно време моята програма Work and Travel USA ме отведе вече за втора година в Chatham, Cape Cod. Работех в ресторант, част от известен хотелски комплекс, на брега на океана, а колегите ми бяха студенти от цял свят, отново участници в програма Work and Travel USA. Сами се досещате колко е забавно и интересно, когато работиш и опознаваш хора от различни култури, народности и религии, и всички обединени от една обща цел – жажда за приключения!
Обикновено казват, че първата година е най-хубава, неповторима. Е, и аз си мислех така, но сега мога да опонирам – НЕ е вярно! Моето второ лято беше не по-малко вълнуващо и забавно! Вече натрупали опит и знаейки колко бързо минават 4 месеца, аз и моята приятелка Дени имахме списък с нещата, които задължително трябва да направим и местата, които да посетим. Оттам нататък просто отбелязвахме – checked, checked….:) Нямахме време за пилеене, буквално мотото ни беше „Live NOW, sleep later!” За всеки day off имахме план – избирахме винаги различни места, пътувахме, забавлявахме се с приятели. Дори в непредвидените почивни дни се случваше нещо неочаквано, невероятно. Като например в деня на урагана Irene. Докато стигнеше до нас силата му беше отслабнала и очаквахме по-скоро тропическа буря, но от съображение за сигурност от ресторанта ни дадоха почивен ден. И когато хората от съседните щати биваха евакуирани и трепереха, въпросния ден ни събужда приятел, обяснявайки, че се намира на плажа, който е пълен с хора, а паркингът е задръстен от коли. Всички се бяха изсипали да се насладят на величието и красотата на вече отслабващата природна стихия. Облякохме се набързо, взеха ни с кола и отидохме на плажа. Вълните бяха огромни, имах чувството, че вятърът ще ме отнесе във всеки момент, не беше нужно да пристъпвам, той ме носеше. Хората около нас снимаха с апрати и камери...беше безумие, но чувството – уникално!
Последния месец беше времето за екскурзии... успяхме да посетим New York, макар и само за 24 часа, обиколихме повечето забележителности, та дори купонясвахме в клуб в Манхатън. Действително градът, който никога не спи, толкова динамичен, кипящ от енергия, веднага влезе в графата ми „Места, които задължително трябва да посетя отново”. Следващата дестинация „До Чикаго и назад” – типичният американски град – огромен и безкрайно привлекателен. Тогава си обясних защо толкова българи избират да живеят именно в Чикаго.
Boston, Los Angeles, Las Vegas – всеки град притежава свой собствен, уникален чар. Трудно е да бъдат описани или сравнявани, тъй като истинският дух на града може да бъде усетен само и единствено, ако попаднеш в него... Забавно е как през цялото време всичко ми изглеждаше толкова нереално и недостижимо, почти като на филм. Да, но с разликата, че ние създадохме този филм, а главните роли изпълнявахме аз и моите приятели.
Поздрави,
Цветелина Заранкова
