Коктейлът е Маргарита, както и острова

Коктейлът е Маргарита, както и острова

остров Мадейра

Мониторът на служебния компютър трескаво премигва пред мен. Иска може би да му обърна внимание. Не мога да си събера мислите в главата. Не искам да съм тук, не искам да съм сега. На екрана се е разтеглила огромна excel-ска таблица и чака обработка. Мразя excel, мразя работата с цифри. Не искам да съм тук. Не искам да съм сега.

 

- Заминаваш за Венецуела. В командировка.

- Какво? Моля? Шегувате ли се с мен?

- Момиче, стегни се! Не се шегувам. Ти си единственият човек във фирмата, който говори испански свободно. Заминаваш след седмица.

 

Не съм от типа плажна кифла, но първата ми мисъл беше, че нямам подходящ бански. Трябва да е в тъмен цвят, за да си личи всяка полепнала по него снежнобяла песъчинка. Като в рекламите от лъскавите женски списания.

 

Междинна нощувка в Париж, тринадесет часа полет до Каракас, още час вътрешен полет до остров Маргарита, по време на който слушах около десетина пъти песента на кака Мадона “La isla bonita”. Прехвърлям набързо из главата си цялата информация за страната, прилежно проверена и изчетена в интернет – от сухите данни до туристическите клишета.

остров Маргарита

Самолетът тромаво се приземи, едва дочаках да отворят вратите, за да се втурна навън. Исках да усетя морски бриз, мириса на море и куп други неща в този ред на мисли. Нямах търпение да стигна до хотела и да сменя дрехите си с нещо по-подходящо за мястото и времето, в което се намирах. Времето определено е различно от стандартното тук и сега, във всеки смисъл на думата. Дори часовата разлика спрямо родна България е 6,5 часа. Точно така, има една добавена половинка. Опит за оригиналност или ясно свидетелство за неповторимост, въпреки твърденията че е просто политическо решение.

 

Четири звезди, All Inclusive, първа линия на брега на морето. Колко хотели имат подобно описание? Десетки, стотици, хиляди из целия свят. Магия, истинска приказка – това бяха пропуснали да напишат в брошурата. Или умишлено го бяха спестили, за да може всеки сам за себе си да реши как да доопише мястото, което щеше да е мой дом в следващата една седмица. Дом в истинския смисъл на думата, защото целият персонал се държеше с мен и останалите туристи като с най-скъпи гости. Няма да спестя особените си симпатии към бармана, който се грижеше да не оставам без освежително питие по което и да е време на деня. Споменах ли вече, че тук времето е различно от това на всяко друго място по света, измерва се по различен начин – огромен папагал, върху чиито пера е разлята цяла палитра цветове, кряска оглушително и проси храна на балкона ми – часът е между 6 и 8 сутринта; ленива игуана се промъква под шезлонга ми и се заема с останките от плодовите коктейли – часът е между 2 и 4 следобед; последните слънчеви лъчи пробягват по гърбовете на стадо делфини, приближили се до брега, улисани в играта си – часът е между 6 и 8 вечерта. Сигурно ще попитате за останалото време от деня. То е само фон за малките и толкова истински неща. Тук всичко е истинско и дори това, което съм мислила че би ми причинило дискомфорт, се оказва приятно. Например влагата във въздуха. Влагата кара тялото ти да лепне, все едно някой те е блъснал в претъпкана дискотека и си разлял сладък ром по себе си. Вече обожавам това усещане.

 

Добре де, налагаше се малко и да поработя, но това си е като на всяко друго място по света. И като на никое друго. Защото оставяйки зад гърба си досадния компютър, можех да видя пред себе си океана.

остров Маргарита

Грехота би било да пропътувам половината земно кълбо и да си стоя само в хотела. В два от свободните си дни се възползвах от допълнителните екскурзии, които щедро се предлагат от туристическите агенти на място. Избрах да видя водопада Анхел с национален парк Канайма и архипелага Лос Рокес. Това са най-добре инвестираните $350 през живота ми. Не само заради вкусната морска храна, която ни сервираха, ръчните пури по $5 парчето, но и заради възможността да прелетиш над тропическа гора с всичките и цветове и аромати, да се повозиш на дървена лодка в кървавочервено езеро, докато около теб бумтят десетки огромни стъпаловидни водни каскади, да минеш под водното було на водопад и после да се изкачиш до върха му, откъдето хиляди литри вода всяка секунда започват самоубийствения си танц. Не само заради това, но и заради пясъка на Лос Рокес, който е по-бял, доколкото цветовете могат да се степенуват, от този на всички други плажове.

И да, наистина се получи страхотен контраст между него и цвета на новия ми бански. И да, наистина се получиха снимки като за корица на лъскаво женско списание.

Изпих карибския си коктейл на един дъх. Оставих го приятно да ме опияни, да ме накара да забравя всичко, да се влюбя в момента, във времето и мястото.

 

 

 

 

 

Коктейлът е, разбира се, Маргарита, като и острова.

остров Маргарита

 

 

 

« обратно

 

 

От Stanislava Belcheva

публикувана 06.2014   /  обновена 07.2014

За да направим вашето преживяване на нашия сайт по-приятно и ползотворно, да изпращаме специални промоции и съобщения, според вашите интереси, ние ползваме бисквитки.


Можете да прочетете подробно описание на бисквитките, които ползваме и да прецените дали да се съгласите или да се откажете от тях. Второто няма да ограничи ползването на сайта ни, но ще прекрати възможността да бъдете информирани в рекламните канали за оферти към които бихте имали интерес.

иконка иконка