Ралица в Empire State City
Знам, че е вече прекалено много си слушал и чел за Ню Йорк… Знам, че е изтъркано, но уверявам те, докато не го видиш с очите си, не знаеш нищо за този град. Точно за това ако още не си го посетил, позволи ми да ти разкажа за моята първа среща с града, който никога не спи. Кацнахме вечерта. Две девойки в големия град. Докато самолетът се спускаше си припявах само песента на Alicia Keys-Empire state of mind… но дори не подозирах къде попадам! Още от летището в главата ми се въртеше само една мисъл: „Concrete jungle where dreams are made”. Имах чувството, че винаги съм се возила на тези влакове, в това метро, разминавала съм се с тези хора, защото сме изгледали толкова много филми и всичко беше като във филм, а дори не подозирах как ще протече първата ми вечер там…
Настанихме се при един познат, който благородно ни приюти в прекрасното си апартаментче в Манхатън за няколко дни. Въпреки, че бяхме скапани след полета, той само ни каза: „Облечете си нещо по-така…”. В багажа си имахме точно по една рокля, сложихме ги и дори не помня как се озовахме на улицата в опит да си хванем такси. След малко вече се движехме по Пето авеню. Таксито ни остави на края на една опашка от хора, чакащи на тротоара, за да стигнат до заведението, към което се бяхме запътили. Не след дълго установих, че всъщност сме чакали да се качим на асансьор, за да стигнем до двайсет и втория етаж. Вратите се отвориха направо в заведението – хора, музика, светлини и аз вече бях впечатлена. Но това, което направи вечерта ни уникална, беше терасата на въпросния бар, прекрачваш прага и срещу теб величествено се издига Empire State Building, оглеждаш се наляво-надясно и осъзнаваш, че си попаднал във всеки сериал, който някога си гледал, усещаш, че този град наистина сбъдва мечти! Чувството е страхотно! След коктейлите в шикозното барче, домакинът ни реши да ни накара да се почувстваме малко повече като у дома си и ни заведе в мазето на една изоставена фабрика за месо, което всъщност беше претъпкан клуб, в който се пиеше наливна бира и никой не пестеше енергия от танци и песни.Вечерта завърши подобаващо, чакайки метрото в 4:30 сутринта, когато някои хора вече отиваха на работа. Така се запознах с Ню Йорк, и след това не ми отне много време да се влюбя в него.
Докато се разхождах в града, всичко ми напомняше на музика- blues, jazz, hip hop, rock, new wave, no wave, дори и salsa… в този град има място за всеки. Той има собствен пулс, като едно огромно туптящо сърце… и разбира се никога не спира. Все пак можеш ли да се сетиш някъде другаде, където да си купиш шал за 5$ от китайския квартал, да хапнеш паста и да се разходиш из тесните улички на италианския квартал и да завършиш разходката си, разглеждайки изложба в някоя от галериите в Сохо, и то само за час? Е, не ти препоръчвам да попадаш на Times Square, когато е препълнен (почти винаги), защото няма да можеш да се спасиш от тълпата.
Липсва ми моето американско лято, но честно казано, имаше си и не толкова готините моменти. Две работи, много работа, прекалено ранно ставане, прекалено малко сън, но ако ме попиташ дали си е заслужавало… на 100%! Срещаш невероятни хора и под невероятни имам предвид страхотни приятели и невероятни идиоти, но при всички случаи се забавляваш. Накрая имам да ти кажа само едно нещо – ако още не си прекарвал лятото си в USA, какво чакаш? Гарантирам ти невероятни преживявания с Work and Travel Usa програмата на Usit… Ако си го правил вече, направи го пак!
Ралица Желева
прочети повече за бригадите в САЩ:
