Животът не се мери с броя вдишвания,
а с моментите, които спират дъха ни!
Несъмнено всяко пътешествие може да се превърне в голямо приключение, стига да имате куража да скочите в него! Моето пътуване до САЩ обещаваше много позитивни емоции и изненади, а това, което всъщност се случи, бе дори далеч по-вълнуващо от очакванията. На пръв поглед едно страхливо момиче направи голяма крачка към новия си живот, изпълнен със смели решения и много адреналин. Много мои приятели не вярваха, че съм способна на това, а повярвайте, няма по голям стимул от това да бъдеш подценен :D
Това бе второто ми пътуване до САЩ (силно се надявам да има и следващо). Определено смятам, че студентската бригада ме промени много в положителна посока. Програмата дава изключителни възможности на младите хора да преоткрият света, да се опознаят други култури, да упражняват и подобряват английския си (при мен именно тези няколко месеца отключиха знания, трупани с години и спирани от езиковата бариера). Едно подобно пътуване не само е перфектният начин да изкараш добри пари за кратко време, но също така е шанс да изпиташ нови, непознати емоции. Work and travel USA предлага сигурно и добре организирано пътуване, а за нас остава само да се радваме на новите простори. Работата в САЩ също е полезна като опит и комуникация с различни хора. Аз работих в малък супермаркет, където колегите са като едно голямо семейство. Живеех в дома на работодателката ми и бях спокойна, че ако имам нужда от нещо, винаги мога да се обърна към нея или да се свържа с Usit, когато имам въпроси по програмата и документите.
Прекарах лятото си на Cape Cod, MA – невероятно красиво кътче от света, безкрайни, незастроени плажове, лазурен океан и изключителни хора. Местните често казват, че това е другата Америка. И именно това прекрасно местенце ме вдъхнови да направя немислимото. И го направих, но несама. Бяхме трима луди приятели, които скочиха с парашут от 10 000 фута височина (3 000 метра). Без много умуване се събрахме и потеглихме към Chatham, едно градче съвсем близо до нас. Там ни инструктираха набързо, след което трябваше да попълним формуляри, с които се отказваме от възможността както ние, така и родителите ни да съдят компанията в случай на инцидент. Това си беше като подписване на смъртната присъда. Естествено никой от нас не е мислил за подобно нещо, бяхме твърде развълнувани да се качим на самолета. Гледката от горе бе неописуема, виждахме целия полуостров, обгърнат от синьо – зелена безкрайност. Аз и моята приятелка скочихме от един и същ самолет, а момчето, което беше наш колега, скочи от друг самолет. Като цяло залисана от красивата гледка, не усетих, че сме достигнали необходимата за скока височина. Моят инструктор ми обясни каква позиция на тялото да заема и …. скочихме. Първите няколко секунди бяха ужасяващи, защото буквално не можеш да дишаш и дори да крещиш, нищо не се чува. Свободното падане обаче е доста кратко – броени секунди и след това започва хубавата част, а именно отварянето на парашута и самият полет. Усещането е невероятно, а за адреналина просто няма да говоря. Дори ми позволиха да управлявам парашута сама за няколко секунди. Когато си там горе, не искаш да свършва, но за съжаление полетът не трае повече от 7-10 минути ( най-вълнуващите в живота ми!). При самото приземяване ни чакаха още няколко инструктори, изключително позитивни и усмихнати момчета, които дори не помнеха колко пъти са скачали с парашут, просто бяха изгубили бройката. Адреналинът от това изживяване не свършва при досега със земята, държи те много дълго време и дори мисля, че ме превърна в много по-екстремна личност. Пожелавам на всеки да изпита тази невероятна емоция и помнете, че Леонардо да Винчи е казал: „Веднъж щом си опитал летенето, вечно ще ходиш по земята с поглед, обърнат към небето, защото си бил там и винаги ще копнееш да се върнеш там.“
Елеонора Енчева
прочети повече за бригадите в САЩ:
