Случки в Grand Teton National Park
След като проучих въпросното място открих, че е на около 40 километра от Colter Bay, където работя. Та една сутрин в около 5 сутринта предложих на няколко от другите J1 да отидем до там и да скачаме и те се съгласиха. След което поканих 2ма от шефовете (защото знам, че са достатъчно откачени да се съгласят и имат коли) и така горе долу се организира групичката ни от 10 човека.
Та няколко дена по-късно се измъкнахме по-раничко от работа за „teamwork exercise“, качихме се по колите и потеглихме. След като приближиш езерото, има около 2 мили черен път, а след това 1 час спускане по пътечки пеша до самата скала. Ходенето не дойде тежко, тъй като беше много красиво и също видяхме много животни като сърни, бизони, една мечка и даже бобри, които са сравнително редки. След като пристигнахме, след няколко кратни момента на съмнение започнахме и да скачаме. След около час скачане и плуване, слънцето започна да залязва, от където е едната и от снимките. При един от скоците ми се подхлъзнах от ръба на скалата и замалкo да се разбия, но успях да се избутам и да падна във водата, а това, което чух зад мен, беше „Is he alright“ „holy fuck he died“ и “ Boss, can I have his morning shifts“. За щастие всичко мина без инциденти. На връщане пътят мина много бързо (предполагам, че от адреналина) и шефовете решиха да ни заведат на вечеря в един oт ресторантите в града. Като цяло беше наистина много весело прекарване!
Друга интересна историйка е една вечер, след като се прибрах от дълга смяна, (от 5 сутринта до 10 вечерта), тъкмо си бях легнал и към 10:30 се чука на врата ми, отварям и 2 момчета – българин (Андон) и турчин (Азад). Казват – хайде да ходим на топлите извори. Та със съквартиранта ми се съгласихме, намерихме 2 фенера и спрей срещу мечки и потеглихме. Някъде към 23:15 пристигнахме във Flagg ranch, където е паркингът и после следва 30 мин вървене през абсолютен мрак в гората. Когато приближихме, срещнахме група американци, които се връщаха от един от изворите и ни казаха, че техният е по-хубав от този, към който сме се запътили и Азад, тъй като много разбира, реши, че трябва да ходим да го търсим. Та следващият 1 час беше лутане в тъмното (добре че беше пълнолуние, та пак имаше някаква видимост ), след което се отказахме и някак си едва едва си намерихме този, към който първоначално се бяхме запътили. След близо 2 часа по къси панталони на тази височина през нощта, топлата вода ми се отрази много добре. Беше точно като топъл чай, та прекарахме там няколко часа на тихо, само с разни звуци, които от време на време ни караха да проверяваме спрея още ли е там :) . След като се върнахме на другата сутрин със съквартиранта ми, имахме по 1 час сън, преди да отидем на работа от 5, но не се чувствахме въобще изморени. Няколко дни по-късно отново се върнахме там, но този път през деня и видяхме къде сме се въртяли в кръг, около една поляна. Оказа се още по-красиво през деня, но някакси му липсваше това усещане, че всеки момент може нещо да те изяде.
Поздрави,
Никола
прочети повече за бригадите в САЩ:
