Life Elevated или историята на Сияна и Манол от Utah
Здравейте,
ние сме Сияна и Манол, вече бивши студенти от Варна, за жалост тази година се дипломирахме.
Първото ни участие в програмата беше в далечната 2009, поне за нас. Всичко стана на шега. Един ден просто реших, че искам (Манол) по-различно изживяване и попълних формуляра online. Седмица по-късно разбрах, че и Сияна е пуснала документи за участие. Първия път всичко мина по мед и масло (въпреки че не харесвам тази комбинация). Разбира се като за първа година много не знаехме къде точно искаме да отидем, но бяхме категорични, че не искаме традиционните места, където ходят всички - като Cape Cod, Maryland, Myrtle Beach … Затова избрахме Maine. Прекарахме едно незабравимо лято, малко студеничко беше, но за сметка на това хората бяха топли, усмихнати, просто невероятни! Извадихме невероятен късмет с интервюто, дадоха ни работна оферта сякаш под масата – работа, каквато искаме и двамата, храна и подслон за малко пари, а интервюто за виза беше като горната комбинация. Служителката попълваше документите за одобрение, докато ми зададе двата въпроса - къде ще ходя и на каква позиция.
Тази година отидохме на едно от последните интервюта за работа и нямаше голям избор и такъв късмет като миналата година, така че изборът се свеждаше до Западното крайбрежие или Централните щати. Избрахме второто - Utah. Невероятен щат. Пустиня, много горещо, вечер студено, сухо, адски отдалечено от каквото и да е, с най-добрия сняг на света. Работното място още по-невероятно. Зелен рай по средата на абсолютното нищо. Луксозен, лъскав и скъп курорт, ние housekeeper-и, в последствие Манол- пиколо. Обграден от скали и река Колорадо, която стига чак до Grand Canyon, скалата на Bon Jovy от клипа на Blaze of Glory. Наблизо (20 мили) национални паркове - Arches, Canyonlands, Dead Horse Point. Въпреки всичко това в началото винаги има период на адаптация, в който нищо не ти харесва. Така стана и при нас - само скали и гущери, пълна изолация, най-близкият магазин на 17 мили (27 километра). Но след 2 месеца всичко си дойде на мястото и открихме меката на пазаруането - online, но това не беше никак достатъчно. Оказа се, че се намираме на най-невероятното място на света. Дори и да бяхме обградени само от скали, забавленията нямаха край - конна езда, рафтинг, hiking, hummer tour и най - забавното skydiving. Разходката с hummer-a по супер стръмните скали, както и ездата бяха много емоционални преживявания, както и рафтингът, за който можем да се похвалим, че и двамата паднахме в река Колорадо. Не правете същата грешка като нас, да си вземете фотоапаратите в привидно здрава торбичка.
Безспорно най-незабравимото преживаване беше skydiving-a. Това е нещо, което не може да се опише - адреналинът, страхът и емоциите са в толкова големи количества, че не можеш да мислиш изобщо какво се случва. Това беше най-невероятното нещо, което сме правили и двамата!
Юта беше едно голямо предизвикателство за нас, особено след като разбрахме, че за първи път курортът участва в тази програма и мениджърите там нямаха никакъв опит със студенти като нас. Оттам се появиха и проблеми, свързани основно с храната (защото те не осигуряваха) и транспорта. Наложи се дори няколко пъти да пишем и да звъним на CIEE, за да споделим за тези неудобства и да ги посъветваме, че въпреки уникалното място, да не го предлагат повече като оферта, защото не е подходящо за студенти като нас, които нямат кола и предвижването да града беше сериозен проблем понякога.
Мениджърите като цяло не се интересуваха от нас и не проявяваха особен интерес от къде сме, харесва ли ни, имаме ли някакви проблеми и т.н. На едно място в около 20-на апартамента живяхме с много филипинци, американци и още 7-8 европейски студенти. Тук е мястото да отбележа, че в Юта живеят много азиатци за наша голяма изненада. Други българи не срещнахме там, а хората там не бяха и виждали преди. Много особени са хората от този край, в сравнение с Мейн, тук не срещнахме толкова топли и вечно усмихнати хора, но въпреки това се сприятелихме с повечето и с течение на времето се влюбихме и в мястото.
След тези 4 невероятни месеца, прекарани в съзерцаване на скали и пясък, решихме да посетим Лас Вегас и Л. А., откъдето ни беше и полетът обратно за България. В Лас Вегас прекарахме 4 дни и не се знае дали от прекалено дългия престой в пустинята или прекалено многото светлини и странни хора, не ни допадна изобщо. Целият град ни се видя прекалено кичозен, изкуствен, пияни хора навсякъде, разврат, казина, казина, казина, но... всъщност той и с тази цел е създаден - да бъде такъв. Имахме шанса да видим и по-крайни квартали на града, където беше наистина красиво и нямаше следа от това, което се случва в центъра. В Л.А. прекарахме също 4 дни, много красив град, огромен - невъзможно е да се види за толкова малко време, така че ние сме видели само една малка точка от всичко. Бяхме разочаровани от Холивуд. Когато пристигнахме там, очаквахме всичко да бъде бляскаво и лъскаво, а се оказа, че алеята на славата е една обикновена алея с безброй неугледни и дори западнали магазинчета за сувенири, всичко изглеждаше толкова старо и неподдържано. Успяхме да отидем и до известния плаж Санта Моника – една огромна плажна ивица с огромен паркинг, дори си направихме снимка на “работното място” на Памела Андерсън.;)
Ако търсите едно стойностно и изпълнено с наистина интересни преживявания, то вашия щат е Utah. Не случайно slogan-ът му е Life elevated (тук слагам ТМ, че това го откраднах от табелата на границата на щата). Той предлага много по-различно лято от Източното крайбрежие, което вече се е превърнало в “американския Слънчев бряг”.
Поздрави,
Сияна и Манол
